Имало едно време една момиче на име Бети. Бети беше добро момиче, но беше много мързелива.
- Ела да ми помогнеш с подреждането на масата, миличка – казваше майка ѝ всеки ден, но Бети само охваше и се правеше, че не чува. Оттогава тя си получи прякора ,,Мързеланака‘‘. Деня ѝ беше строго начертан:
Първо става и отива да закусва. Изяжда си набързо и сяда на дивана. Гледа телевизия до обяд . После обядва и ляга да спи. След сън сяда на дивана и играе видеоигри до вечеря. Вечеря и си ляга. Така минаваше всеки ден на Бети, докато първияучебен ден не дойде. Трябваше да става рано, да ходи на училище, там да учи и спортува и още куп дразнещи неща. Една сутрин майка ѝ както винаги я събуди в 7:00 и я изпрати за училище. Мързеланка вървя дълго, но скоро видя нейната съученичка Мери да стои на пътя и да вика:
- Помощ, помощ! – тя беше със счупен крак, а две момчета и бяха взели телефона и портфейла и бягаха напред. Бети искаше да помогне, но нямаше сили. Работата щеше да бъде много изморителна. Затова тя тръгна спокойно към уччилище. Но Мери продължаваше да вика изплашено:
- Помощ, помощ, татко ще ме убие, ще ми забрани всичко за години наред. – жалните молби на момичето се чуваха от километри. Тогава Бети не се сдържа. Остави раницата си и загони момчетата. Така те се гониха половин час и накрая Бети ги настигна. След това се върна, върна нещата на Мери и успя да влезе навреме в час. Всъщност тичането ѝ хареса. Пробва пак на близката пътека за бягане и беше доста ободряващо. Когато родителите ѝ я видяха да тича доста се учудиха и я попитаха какво е станало. Бети им обясни за днешната сутрин. Скоро я записаха и на лека атлетика. Тя стана най-бързата в класа, а като порасна стана шампион по бягане.