Шестнайсетгодишната Софи живееше спокойно с родителите си. Единственото, което намръщваше живота ѝ беше малкият и тефтер за тайни. Там пишеше всичките ѝ тайни до една. Пазеше този дневник от всеки. Дори и от собствените си родители. Там между многото тайни имаше една много голяма тайна, която Софи нямаше да каже на никой, никога (дори и на родителите си). Тя гласеше следното:
Скъпо, дневниче,
Има една много, много голяма тайна, която не мога да споделя с никого. Тя е, че като по-малка в училище сиизкълчих глезена и сега не мога да бягам. Ако родителите ми разберат ще ме подложат на супер гадни неща:
Ще ме заведат на 1000 лекари
Няма да ми позволяват да се разхождам
Ще ме накарат да нося най-неудобните обувки на света…
Затова мило, дневниче ще запазя това в пълна тайна дори от мама и татко.
С много обич: Софи
Това беше най-голямата тайна на Софи. Един ден баща ѝ оповести:
- Скъпа, записах те за състезанието по бягане утре! – Софи пребледня. Как щеше изобщо да тича с изкълчен глезен?!
- Но, но татко! Аз… аз… имам… среща! Да, да имам среща с приятелки… в мола. Да, да! И не може да не отида! – излъга Софи.
- С кои по – точно приятелки? – поинтересува се баща ѝ.
- Ани и Криси, тате! – отвърна детето.
- Но… мила. Ани и Криси ще участват в състезанието! Да не би да ме… излъга?
- Не, не, не! Ш… шегувах се! Ще се срещна със, със… приятелите на Криси и Ани! Да, разбрахме се да се видим с тях докато Ани и Криси са заети! Аз не ги познавам… и да се опознаем малко нали! – опита да излъже така баща си Софи.
О, добре разбирам! – отвърна мъжа. Въпреки, че разбра хитростта на дъщеря си и че тя не иска да ходи на това състезание реши и той да похитрува. – Но искам да видя тези деца! Все пак са непознати!
Стига де тате! Вече съм голяма. – Разсърди се Софи. Мъжа поклати глава. Момичето въздъхна и отиде в стаята. Обади се на едно момиче, което баща ѝ не познаваше.
- Ало? О здравей, Софи ти ли си? – каза приятелката ѝ.
- Да аз съм, но трябва да те питам за една услуга. – след това Софи разказа всичко на момичето. Разбира се вместо да каже за глезена си тя каза, че просто не може да отиде там. Приятелката ѝ Ава обясни, че ще ѝ помогне, но трябва да получи нещо в замяна. Софи се съгласи. Така те останаха и се наговориха с най-хубавия план.
На другия ден бащата на Софи и самата Софи потеглиха към мола. На вратата ги очакваха Аля и нейната сестра Бела.
- Здравейте, господин Гибелон – поздрави Бела.
- Здравейте, госпожице… - бащата се направи, че не знаеше името въпреки, че познаваше тези две деца.
- Хила – престори се Бела.
- Е, татко това са децата, може да си вървиш, чао! – каза Софи и набута баща си в колата. Той потегли и трите деца останаха сами.
- Много ви благодаря и на двете.
- Няма защо, но не забравяй, че имахме сделка! – отвърна Ава. Сделката им беше Софи да купи нещо на двете, което е до 100 лева. Разбира се момичетата се възползваха и си избраха толкова неща, които да направят обща сметка точно 99,99. След като поизхарчиха парите на Софи им оставаше още 3 часа време. Решиха да седнат на един ресторант и да обядват. Но докато чакаха поръчката телефона на Софи звънна.
- Ало? Кой е? – попита тя.
- Аз съм баща ти! Чакам те долу с колата!
- Но тате има още 3 часа!
- Знам, но също така знам и за плана ти!
- Кой план?
- Този! Познавам Ава и Бела! Но… защо не искаше да отидеш на състезанието! Заради мен ли? Явно вече ти ще решаваш -как да протича живота ти! Чао!
- Не тате стой! Всъщност… Има една голяма тайна, която не съм ти казала. – тогава Софи разказа за глезена си!
- Но защо не си ни казала! – попита баща ѝ. Софи обясни и това.
- Нямаше да направим това, мила моя!
- Така ли?
- Да! А сега по-бързо идвай в колата, че направих задръстване.
- Но къде отиваме?
- Някъде! Повярвай ми! – щом баща ѝ каза това той и затвори, а Софи по най-бързия начин отиде. Баща ѝ я закара в градската болница. Там те оправиха глезена и Софи вече живееше нормално и можеше да се гони и забавлява с приятелите си.