Шестнайсетгодишната Софи живееше спокойно с родителите си. Единственото, което намръщваше живота ѝ беше малкият и тефтер за тайни. Там пишеше всичките ѝ тайни до една. Пазеше този дневник от всеки. Дори и от собствените си родители. Там между многото тайни имаше една много голяма тайна, която Софи нямаше да каже на никой, никога (дори и на родителите си). Тя гласеше следното:
Скъпо, дневниче,
Има една много, много голяма тайна, която не мога да споделя с никого. Тя е, че като по-малка в училище сиизкълчих глезена и сега не мога да бягам. Ако родителите ми разберат ще ме подложат на супер гадни неща:
Ще ме заведат на 1000 лекари
Няма да ми позволяват да се разхождам
Ще ме накарат да нося най-неудобните обувки на света…
Затова мило, дневниче ще запазя това в пълна тайна дори от мама и татко.
С много обич: Софи
Това беше най-голямата тайна на Софи. Един ден баща ѝ оповести:
Скъпа, записах те за състезанието по бягане утре! – Софи пребледня. Как щеше изобщо да тича с изкълчен глезен?!
Но, но татко! Аз… аз… имам… среща! Да, да имам среща с приятелки… в мола. Да, да! И не може да не отида! – излъга Софи.
С кои по – точно приятелки? – поинтересува се баща ѝ.
Ани и Криси, тате! – отвърна детето.
Но… мила. Ани и Криси ще участват в състезанието! Да не би да ме… излъга?
Не, не, не! Ш… шегувах се! Ще се срещна със, със… приятелите на Криси и Ани! Да, разбрахме се да се видим с тях докато Ани и Криси са заети! Аз не ги познавам… и да се опознаем малко нали! – опита да излъже така баща си Софи.
О, добре разбирам! – отвърна мъжа. Въпреки, че разбра хитростта на дъщеря си и че тя не иска да ходи на това състезание реши и той да похитрува. – Но искам да видя тези деца! Все пак са непознати!
Стига де тате! Вече съм голяма. – Разсърди се Софи. Мъжа поклати глава. Момичето въздъхна и отиде в стаята. Обади се на едно момиче, което баща ѝ не познаваше.
Ало? О здравей, Софи ти ли си? – каза приятелката ѝ.
Да аз съм, но трябва да те питам за една услуга. – след това Софи разказа всичко на момичето. Разбира се вместо да каже за глезена си тя каза, че просто не може да отиде там. Приятелката ѝ Ава обясни, че ще ѝ помогне, но трябва да получи нещо в замяна. Софи се съгласи. Така те останаха и се наговориха с най-хубавия план.
На другия ден бащата на Софи и самата Софи потеглиха към мола. На вратата ги очакваха Аля и нейната сестра Бела.
Здравейте, господин Гибелон – поздрави Бела.
Здравейте, госпожице… - бащата се направи, че не знаеше името въпреки, че познаваше тези две деца.
Хила – престори се Бела.
Е, татко това са децата, може да си вървиш, чао! – каза Софи и набута баща си в колата. Той потегли и трите деца останаха сами.
Много ви благодаря и на двете.
Няма защо, но не забравяй, че имахме сделка! – отвърна Ава. Сделката им беше Софи да купи нещо на двете, което е до 100 лева. Разбира се момичетата се възползваха и си избраха толкова неща, които да направят обща сметка точно 99,99. След като поизхарчиха парите на Софи им оставаше още 3 часа време. Решиха да седнат на един ресторант и да обядват. Но докато чакаха поръчката телефона на Софи звънна.
Ало? Кой е? – попита тя.
Аз съм баща ти! Чакам те долу с колата!
Но тате има още 3 часа!
Знам, но също така знам и за плана ти!
Кой план?
Този! Познавам Ава и Бела! Но… защо не искаше да отидеш на състезанието! Заради мен ли? Явно вече ти ще решаваш как да протича живота ти! Чао!
Не тате стой! Всъщност… Има една голяма тайна, която не съм ти казала. – тогава Софи разказа за глезена си!
Но защо не си ни казала! – попита баща ѝ. Софи обясни и това.
Нямаше да направим това, мила моя!
Така ли?
Да! А сега по-бързо идвай в колата, че направих задръстване.
Но къде отиваме?
Някъде! Повярвай ми! – щом баща ѝ каза това той и затвори, а Софи по най-бързия начин отиде. Баща ѝ я закара в градската болница. Там те оправиха глезена и Софи вече живееше нормално и можеше да се гони и забавлява с приятелите си.