Беше поредния летен ден от живота на Кати. Тя беше малко момиче, но доста работливо. Родителите ѝ били бедни и тя трябвало всеки ден да ходи в гората за храна. Но днешния лов не беше като другите. Щом Кати навлезе в гората видя едно малко зайче. Последва го в опит да го простреля, но то щом куршума го докоснело то не умирало, а само се спирало за секунди и после продължавало. След 100-тния път, в които зайчето не умряло, момичето се отазало. Щом зайчето зави зад един ъгъл, то се спря и забеляза тъжната Кати. Тогава животното отиде до нея и я попита с човешки глас.
Хей, какво има? – попита то. Кати погледна учудено зайчето и после му отговори:
Ти ГОВОРИШ?
Разбира се, че говоря.
Но ти си з... з... заек!?
О, да забравих още свиквам с тази визия.
Визия?
Виж, преди седмица аз бях дете на велик богаташ, но когато той видя, че раздавам нашето богатство на бедните ме превърна в безсмъртен заек за... около 3 години. – Кати разбра всичко.
Но ти не заслужаваш това! Опитвал си се да помогнеш! – отвърна тя.
Знам, но сега си понасям последствията.
Хей искаш ли да ти помогна!
Ще се радвам – зарадва се заека.
Но и ти ще ми помогнеш – предупреди го Кати.
Всичко давам за да съм отново човек.
Искам част! Искам част от парите ти за да прехраня бедното си семейство. – обясни момичето.
Имам нещо по добро – отговори заека. – Но ще ти го дам щом отново ме превърнеш отново в човек. – Кати се съгласила. Така те отишли до царството на принца. По пътя той беше обяснил, че се казва Симеон и че устройството което го беше преобразило в заек било в кабинета на баща му. Щом пристигнали Симеон показал прозореца на кабинета. Момичето взела заека и го хвърлила така, че да се промуши през малкия процеп на прозореца. Когато принца стъпил вътре отворил прозореца широка за да и Кати успее да влезе. Всичко било готово. Открили устройството и превърнали Симеон в човек. Но... той бил най-красивия човек който момичето беше срещало досега.
Е сега е моята част от сделката – каза тя. Симеон кимна. Той извади малка кутийка от джоба си и застана на колене.
Кати, ще се омъжиш ли за мен – попита принца. Кати се просълзи.
Да, да ще се омъжа за теб.
На другия ден всичко беше обяснено на краля и на родителите на Кати. Сватбата предстоеше. Всичко беше готово. Моментът дойде толкова бързо и отлетя. Оттогава Симеон и Кати живяха като новите крал и кралица, а родителите на Кати бяха настанени в най-хубавите стаи, с които разполагаха в кралството и така всички съживели щастливо.
И край