Петгодишната Роза си живееше спокойно докато един ден баща ѝ не ѝ каза следното:
- Захарче, днес е деня!
- За какво? – попита Роза.
- Днес е деня да те заведем в библиотеката – детето се изплаши и побегна в стаята си. Там легна на леглото и се замисли. Не знаеше какво е библиотека, но родителите ѝ винаги ѝ бяха казвали, че ще отиде там когато порасне, но от друга страна ѝ бяха казвали и че работата за големите е почти мъчение за децата. Какво да правеше! Роза се паникьоса. Но нямаше да отиде на това място! И така тя остана в стаята си и кроя ли, кроя хиляди планове.
Щом баща ѝ оповести, че потеглят Роза влезе в действие. Измъкна се от къщата по – бързо от баща си и заби един пирон в гумата на колата. Когато той дойде огледа гумата и каза:
- Гумата е спукана, миличка! Явно трябва да... – детето чакаше момента, чакаше момента, в кото баща ѝ щеше да каже, че ходенето се отменя. - ...Извикаме такси! – предупреди мъжа. Роза се намръщи. Но тя очакваше това. Премина към фаза 2. Докато баща ѝ звънеше на таксито тя тайно се промъкна и му взе портфейла. След това го изпразни и отново го постави на мястото му. Набързо пъхна парите в джоба си и зачака. Когато татко затвори той извади портфейла и погледна вътре.
- Е, захарче нямаме никакви пари, няма как да извикаме такси – каза той. Роза се усмихна и закрачи към врата на къщата. – Чакай къде отиваш? Ще отидем пеш! – момичето се ядоса и премина към план B. Закрачиха и не след дълго Роза седна на земята и заплака фалшиво.
- Ал, ал ,ал тате май си изкълчих глезена. Явно няма да ходим до библиотеката днес. Жалко! – ипровизира тя.
- Скъпа, захарче добре ли си? Боли ли те? Ще извикам линейка! – каза притеснео баща ѝ и си извади телефона. Роза не беше предвидила това! Щом баща ѝ набра 112 беше напът да натисне зелената слушалка, когато Роза извика:
- НЕЕЕЕЕЕ! – мъжът се обърна. Прибра телефона си и отиде при нея.
- Защо не? Знаеш ли колко е опасно едно изкълчване на глезен? – скара ѝ се той и отново извади телефона.
- Не татко не звъни! Истината е... че те излъгах!
- Какво!? – извика баща ѝ и прибра телефона. – Разкажи ми всичко!
- Виж, тате! Всичко тук беше номер! Просто не ми се ходеше в библиотеката!
- Но защо тя е много интересно и образовано място!?
- Интересно?
- Да, не знаеше ли какво значи?
- Не, татко! Аз, аз не знаех. Мислех си, че е нещо за големи, а ти казваш, че работата на големите е мъчение за децата! – баща ѝ разбра всичко.
- Виж, захарче! Можеше да ни попиташ! Вярно е, че го казвам, но имам предвид работат на, която ходим през деня!
- Но тогава какво значи библиотека? – попита Роза. Татко ѝ обясни всичко подробно за библиотеката.
- Лол, значи ще ми хареса? – попита детето.
- Определено! – отвърна баща ѝ.
На другия ден Роза си беше избрала най-хубавата книжка на света. Имаше една принцеса и един принц и един зъл дракон...
Но истинското нещо, което Роза реазбра е, че ако не иска да прави нещо първо казва на родителите си преди да започне да крои планове как да ги излъже!
И край