Не далеч от центъра на град София имаше голяма двуетажна къща, в която живееше момиче на име Изабел Истанбулова, но всички я наричали просто Изи. Тя беше много красива с гъста и кестенява коса, бледо сини очи и вечно усмихнато лице. Беше само на десет години, но изглеждаше много по-голяма. Един ден след училище някой почука на вратата. Тъй като родителите на Изи ги нямаше тя беше принудена да отвори.
- Аз ще отворя – извика Изи по навик и се втурна към вратата за да я отвори. На вратата имаше момиче, което било с побелели устни, бледо лице и изглеждаше сякаш всеки момент ще припадне.
- Коя си ти? – попита предпазливо Изи.
- Аз, аз, .....аз – успя да каже с мекия си глас момичето и започна да трепери. Изи усети, че момичето е добро и реши до го покани да влезе.
- Влез, и ще ми разкажеш всичко надълго и нашироко – каза тя и отвори вратата широко за да може момичето да влезе спокойно без да трябва да се провира.
- Ъъъъ.... ами добре – отговори момичето и влезе придружено от Изи.
- Родителите ми ги няма така че се разполагай – отвърна Изи - О, и чувствай се като у дома си – добави тя, защото видя как момичето се старае да не изцапа и най – мръсната част в къщата. Чак тогава момичето се отпуснало и сякаш вече спряло да трепери.
- Тъкмо мислех да вечерям, искаш ли? – каза Изи с уста пълна с телешко месо и две чинии в които се канеше да сложи на нея и на гостенката ѝ.
- О и, казвам се Изабел, но можеш да ми викаш Изи. – каза Изи след като преглътна. След като се наяли, момичето вече не било бледо, а устните му бяха започнали да си възвръщат нормалния цвят, момичето смело казало
- Сега вече мога да ти кажа всичко.
- Добре?! – казала с удивление Изи и се настанила по-удобно на стола си за да чуе историята.ТУК
- Казвам се Ина и съм на десет години – беше първото нещо което Ина каза.
- Добре, а после – попита любопитно Изи. – От къде си и защо беше избледняла така и защо чукаш точно на моята врата, хайде кажи не се срамувай?
- Хм, ами добре , аз съм от Южна Африка – каза Ина.
- От Южна Африка та това е на хиляди километри от тук?! – направо подскочи от стола си Изи.
- Чуй, с родителите ми щяхме да идваме тук на почивка и пътувахме със самолет, но точно когато слязох от самолета той тръгна, а родителите ми бяха още вътре. Иии твоята къща беше първата къща, която ми се стори безопасна, затова почуках точно на твоята врата.
- Леле, голямо преживяване – учуди се Изи.
- Да, да, да, но има и още – опита се да смени темата Ина.
- Ооо, съжалявам – каза Изи
- Продължавай – подкани я отново Изи.
- Виж, чудех се дали... – тя помълча малко и после продължи.
- Чудех се дали може да спя у вас тази вечер? – попита смело Ина.
- Еми добре, тъкмо родителите ми ги няма и ще се върнат чак след един месец. – каза Изи.
- Значи си сама? – предположи Ина.
- Не точно! Нали съм с теб! – отговори Изи и се зае да оправя леглото на което щеше да спи Ина. Вечерта мина добре. На сутринта Ина стана по-рано от Изи но реши да не я буди, защото вчера бяха стояли будни до много късно. Когато Изи стана Ина вече беше приготвила закуска. След като се наядоха Изи отиде да провери дали има поща. Имаше. Имаше само едно писмо. На него пишело следното:
Скъпи читатели,
Ако четете това писмо значи вие ще станете легенди.
Просто вярвайте в двете ‚,И-та“
След като го прочете Изи го подаде на Ина.
- Прочети го! – каза ѝ тя и Ина го прочете.
- Какво ли значи ,,двете И-та‘‘ – попита Ина.
- Не знам но имаме месец за да разберем – отговори ѝ Изи. Час след този разговор Ина и Изи отиваха до магазина за да напазаруват за обяд. Ина не беше проговорила през целият път и Изи разбра, че е потънала в размисъл. Чак когато стигнаха до входа на магазина Ина проговори.
- Разбрах го, разбрах го! – казала тя развълнувано.
- Кое!? – зачуди се Изи.
- Разбрах какво значи ,,двете И-та‘‘ – отговори ѝ Ина.
- Е и какво значи хайде кажи – полюбопитства Изи.
- Нали нашите имена са Изи и Ина – започна да обяснява Ина.
- Да, да, а после – вече не сдържа любопитството си Изи.
- И двете имена започват с буквата ,,И‘‘ – продължи Ина, но забеляза гнева на Изи и продължи да обяснява без да чака отговор.
- Еми ,,двете И-та‘‘ значи точно това Ина и Изи – вече разясни нещата Ина. Сега беше ред на Изи да не проговори през целия път...
Докато прибираха покупките в хладилника, Изи каза:
- Значи след като знаем какво значи би трябвало да започнем приключението.
- Да, но Изи и Ина не ни казва нито какво да правим, нито къде да отидем!? – намръщи се Ина.
- Да явно! – позамисли се Изи.
- Какво да правим? – попита Ина.
- Аз май знам какво – каза Изи.
- Какво? – попита Ина.
- Ще чакаме още писма! - отговори смело Изи и сложи край на този разговор. На следващият ден както и децата предполагаха имаше ново писмо. На него пък пишело това:
Поздравления, вие разрешихте първата загадка. Сега е ред и на втората:
Трябва да търсите по пътеката на любовта и пътя вие ще намерите.
- Сякаш някой ни следи!? – каза Ина.
- Ама то наистина някой ни следи! – каза ѝ Изи.
- Според мен са двама – предположи Ина.
- И защо мислиш така аз мисля, че си е само един човек? – попита Изи.
- Защото не може един и същ човек ту да ни пише, ту да ни следи – отговори Ина.
- Има логика аз също си мислех, че са двама, но просто казах, че е един – каза Изи , но реши да не се издава за това, че хич не се бе замисляла за този вариант. Малко по-късно същия ден докато обядваха Ина попита:
- Ти познаваш добре този град сигурно ще знаеш къде е ,,пътеката на любовта‘‘?
- Еми честно казано, не знам за място което да се казва точно ,,пътеката на любовта‘‘ ,но има вероятност това да е ,,пътеката на влюбените‘‘ – отговори Изи и се опита да се сети дали все пак е чувала някъде такова място.
- Тогава да тръгваме към... ъъъъъ – позамисли се Ина.
- Към ,,пътеката на влюбените‘‘ – довърши Изи и си взе портфейла.