- Тате искам да ти кажа нещо – каза Изи след кратките въпроси. Тя имаше още много, но ги остави за после.
- Да, мила – каза така нежно баща ѝ.
- Аз имам приятели, които ми помогнаха да стигна до тук.
- Само ми кажи имената – каза Джейн.
- Ина и Гого – отговори Изи светкавично. Имената се бяха запаметили в главата ѝ и ако я попитаха да каже каквото желае тя със сигурност щеше да каже тези имена.
- Не съм чувал за тях – отвърна Джейн след кратко мълчание.
- Еми ясно е Ина е от Южна Африка, а Гого го спасихме да не се удави в едно езеро, а пък той така и не ни каза от къде е. – каза Изи. Джейн имаше същото изражение като нея, когато разбра, че Ина е от Южна Африка.
- Щеее… – той само успя да си отвори устата и Изи разбра какво искаше да каже. Джейн се усмихна. Не осъзнаваше много добре как така с Изи се познават от няколко часа, а тя знае какво той ще каже.
- И ще ти разкажа как Ина е дошла тук по късно – каза тя. Джейн кимна.
- Сега трябва да ги намерим – каза той и Изи кимна. Не беше нужно, защото след броени минути някой почука на вратата. Изи отиде да отвори и кого ли видя? ИНА И ГОГО СА ТУК!!! УРААА!!!! Изи се втурна в прегръдките им. Мъфи си направи път между краката им, а те ѝ позволиха да влезе в прегръдката.
- Как ме намерихте? – попита тя през сълзи.
- Проследихме стъпките ти и тези на Мъфи и се сдобрихме по път.
- А аз от отдавна съм ви простила – каза Изи и отново ги прегърна. Запозна ги с баща си им разказа истината за баща си и, че баща ѝ е искал да я доведе тук за да ѝ каже истината без брат му да знае или да има възможност да разбере, а през цялото това време Мъфи си подремваше сладко в скута на Джейн, а в съня си чуваше подрънкването на сребърната брошка, което го караше да заспива все по непробудно.
- Изи, ти ще останеш да живееш с мен, защото мястото ти е сред природата. – каза Джейн.
- Затова ли имам силата да говоря с животни? – попита Изи.
- Сигурно – отговори ѝ Джейн.
- Винаги съм си мечтала за едно толкова епично приключение – каза Ина.