- Тт….. татко – Изи беше поразена. Сега вече всичко се избистри в главата ѝ. Джейн се е опитвал да я доведе до тук за да ѝ каже истината. Но тя си е мислила, че е за да я убие.
- Но кой е този човек с който съм живяла вече десет години?! – попита тя. Само тези думи можеше да изрече. Буца заседна в гърлото ѝ.
- Време е да чуеш историята. Някога с майка ти бяхме най – хубавата двойка. Много хубава. Докато един ден брат ми Давид не дойде. Ти се роди малко след като той взе мястото ми. Майка ти искаше да ти каже истината, но брат ми я заплашваше, че ако ти каже ще ви убие и двете. От тогава ти живееш в заблуда, че той ти е баща. Сега съм сигурен, че той е убил майка ти и себе си за да не се окаже виновен. – Джейн въздъхна. – Майка ти ми липсва най-много на света. Знам, че имаш хиляди въпроси към мен и имам цялото време на света да ти ги отговоря. Аз също имам относно майка ти.
- Но как е взел мястото ти? – попита Изи.
- Един ден Давид дойде и почука на вратата. Аз бях на работа затова майка ти отвори. Той ѝ каза, че желае да влезе и че е специален инспектор на болести на къщи, и идва, защото тази година върлуват много болести на къщи. Майка ти нали беше много мила и го пусна да влезе вярвайки му. Той влезе, а аз тъкмо се прибирах. Влязох в къщата и го видях да говори с майка ти. След това двамата отидохме в една стая да си поговорим. Той извади ножа и ме заплаши да ме убие. Аз избягах, но когато се опитвах да се върна той пак вадеше ножа. Така направи и с майка ти. Останалото го знаеш – каза Джей и въздъхна.
- Добре… тате!? Може ли да ти казвам тате? – попита Изи.
- Да, мила – отговори баща ѝ.