- Чао, Ина – каза Изи през сълзи. Бяха на летището. Ина си тръгваше заедно със своите родители, които дойдоха благодарение на Джейн, и отиваше пак в Южна Африка при приятелите си. Изи и Гого щяха да останат да живеят при бащата на Изи в онази къща в гората.
- Внимание самолета излита след три минути моля всички да се качват – каза една жена, вероятно помощничка на пилотите, защото излезе от пилотската кабина.
- Време е да вървим. – каза майката на Ина. Ина за последен път прегърна Гого и Изи. Сърцето на Изи бунтуваше. Ина беше станала половинката ѝ. Сега имаше задачата да направи половинката си Гого, но винаги да помни Ина. Колко трудна задача! Така си мислеше Изи докато Ина не се обади.
- Чао приятели! Не ме забравяйте! – каза тя и влезе в самолета. В същия миг в който вратата се затвори зад Ина самолета излетя.
- Хайде деца – каза Джейн и тръгна към колата.
- Чао, Ина! Никога няма да те забравя! – каза едва чуто Изи.
- Чао – обади се гласчето на Ина някъде в главата ѝ. Тя се усмихна и отиде за да се качи на колата при Гого и баща си.
- А Гого само да попитам от къде си - осмели се най – накрая да попита Изи.
- Живеех в къща близо до гората. Но заедно със семейството ми изживяхме пожар и родителите ми загинаха. От тогава живея в гората. – каза Гого и му олекна, че си е признал.
- Добре, но не си ли имал роднини, които да те приютят – попита Изи и подскочи при преминаването на колата през легнал полицай.
- Това вече е друга история – смотлеви Гого и се завъртя с гръб към Изи.
- Гого ние вече сме семейство можеш да ми разкажеш и кажеш всичко. Защото изживяхме толкова много заедно. – утеши го Изи. Гого въздъхна тъжно, но все пак започна да разказва:
- Единствените ми роднини бяха леля ми Сира, чичо Питър и братовчедките ми Ния и Мия (Ния и Мия бяха близначки) – каза той. Изи не можеше да повярва на ушите си. Това бяха хората от съня ѝ, а пък там те бяха доста дружелюбни и би било много хубаво да живееш с тях.
- Но те бяха ужасни хора. Затова малко преди съседите да извикат полиция аз избягах и си заживях в гората. – завърши Гого. Изи имаше да осмисли още много неща от казаното ѝ от Гого. Но какво е станало после? Втората ми книга чака само вас читатели добри!