Решиха да вземат градския транспорт, тоест Изи реши да вземат градския транспорт. Седнаха на първите места които съзряха. На следващата спирка един старец седна до тях. Той беше плешив със сини очи тъмна кожа и си личеше, че е изморен. По случайност той слезе на спирката, на която бяха и те. Тъкмо, когато Изи и Ина се канеха да тръгват към ,,пътеката на влюбените‘‘ дочули странен глас зад тях.
- Извинете дечица, може ли да ви питам нещо? – Изи и Ина се обърнаха, но Ина първа забелязала старецът, същият който бил до тях в автобуса. След като го видя Ина побутна леко Изи за да може и тя да го види.
- Да разбира се питайте – каза Изи след като видя стареца.
- Добре седнете моля не искам да ви измъчвам да стоите прави. – каза любезно старецът, сочейки пейка, която беше много близо да тях. След като седнаха старецът ги попитал:
- Накъде сте се запътили? – Изи и Ина се спогледаха и Ина каза:
- Отиваме към... – започна Ина.
- ,, Пътеката на влюбените‘‘ – прекъсна я Изи за да може старецът да не види как Ина се замисля, но след като срещна гневния ѝ поглед реши повече да не прави така.
- Страхотно това е прекрасно място – каза с дрезгавия си глас старецът.
- Да, дано е така, а сега трябва да тръгваме – каза Изи и стана от пейката.
- Само минутка, моля! – помоли старецът.
- Оф, добре – каза Изи и седна отново.
- Заповядайте това, ще ви потрябва – каза старецът и им подаде малка розова кутия.
- Да, благодаря – каза Ина и я взе.
- Довиждане, мили дами – каза старецът, стана и си тръгна. Изи също стана и предложи, така де, нареди на Ина да тръгват. Ина се съгласи и пусна кутията в чантата на Изи. Когато стигнаха до касата за билети те седнаха на една пейка за да изчакат опашката да понамалее и Изи предложи:
- Искаш ли докато чакаме да видим какво има в кутията?
- Добре – каза Ина. Изи се зае да рови из чантата си за да намери къде беше пуснала кутията.
- Ето я – посочи Ина предният джоб на чантата. Изи отвори кутията и видя, че в нея имало брошка изобразяваща яркочервена роза и едва забелязващи се зелени листа отстрани.
- Напомня ми на родителите ми, винаги когато имаха годишнина с баща ми купувахме такива рози за мама – каза Ина и се опита да сдържи сълзите си.
- Знам, че ти липсват, но скоро ще ги видиш – каза Изи...
Разходката мина добре, но отново не подсказа какво да правят. Единственото, което разбраха е, че със сигурност ще отидат отново там за да се забавляват.
- Мина страхотно! – каза Изи на излизане от пътеката.
- Да нали!? - каза Ина. – Оо заповядайте билета. – каза Ина и плати за престоят им.
- Вече е късно, да се прибираме. – каза Изи. Прибраха се наядоха се и си легнаха.
- Лека нощ, Ина! – каза Изи.
- Лека нощ, Изи! – каза Ина.
- Имам усещането, че утре ще е страхотен ден. – каза за последно Изи и двете потънаха в дълбок сън.