- Къде е, къде е? – викаше Изи от спалнята си. Беше минала една седмица откакто получиха брошката, а Изи вече я беше изгубила и сега обръщаше къщата с надолу главата за да я намери.
- Изи просто си спомни къде я остави за последно – опитваше се да я успокои Ина, но винаги щом кажеше това Изи отиваше някъде сякаш се е сетила къде да търси, но провал, брошката я нямаше никъде.
- Край! – каза си Изи на края на деня и се хвърли на дивана. Беше много изморена. Цял ден беше търсила, но напразно.
- Спокойно, все ще я намерим някъде! – утешаваше я Ина. Накрая Изи захлупи лице в коленете си.
- Повече няма да търся, брошката е завинаги изгубена – промълви едва чуто Изи. Тогава Ина се позамисли как да я развесели . Опита всичко, но Изи така и не се успокояваше. Накрая и Ина загуби надежда.
- ,,Какво да правя?‘‘ – замисли се тя.
- Просто намери брошката вместо Изи – обади се едно малко гласче в главата ѝ. Еми да, как не се беше сетила! Трябваше да намери брошката вместо Изи. Търси навсякъде и чак сега повярва на приятелката си:
Брошката я нямаше никъде, но търсене не беше напразно. Ина беше намерила още едно писмо, но на необичайно място: беше под леглото на Изи, заровено от купчина прахоляк. На него пишело:
Съжалявам, но взех за малко брошката ви. Ще ми трябва. Но скоро ще ви я върна.
Обещавам.
Ина го подаде на Изи. Тя го прочете. Сега вече се разведри - стана, поразходи се и после каза:
- Значи не аз съм виновна, а този човек?
- Точно така. – отговори Ина щастлива, че Изи отново е на себе си. Изи стана от дивана и заобикаля из стаята в обмисляне на думите които щеше да изрече.
- Значи... – Изи се позамисли как хубаво да се изрази.
- Значи тази брошка е необикновена – сети се накрая тя.
- Да наистина все пак не може да е обикновена брошка ако този човек толкова я иска – съгласи се Ина.
- Но, как да си я върнем – попита Изи.
- Май се сетих – отвърна Ина и се затича за хартия и химикал.
- Ще му напишем писмо – довърши си идеята Ина.
- Чудесна идея! Какво да напишем? – позамисли се Изи.
- Ето какво! – каза Ина и започна да пише:
Скъпи ни наш приятел,
Искаме да те попитаме няколко неща, първо
Ти кой си!?
И също така за какво ти е брошката? Очакваме отговора ти скоро.
От: Изи и Ина
- Да чудесно е! – каза Изи след като прочете писмото.
- Сега да го сложим под леглото – каза Ина и пъхна писмото в купчината прахоляк където беше намерила писмото от техният ,,приятел‘‘.