- Най-накрая – изкрещя се Ина от вратата. Писмото беше дошло, отговорът които чакаха от дни.
- Дай ми го, дай ми го – викна Изи и се спусна по стълбите.
- Ето – каза Ина и подаде писмото на Изи.
- Чети на глас – каза Ина и си наостри ушите.
Благодаря за въпросите, но е рано да разберете кой съм. А за брошката:
Потърсете в плика.
- Добре нека потърсим – каза Ина и започна да рови из плика.
- Ето я!– каза тя и я извади.
- Дай я! Да я прибера. – каза Изи, взе брошката и отиде да я прибере толкова внимателно, че си личеше че не иска повече да я губи.
- Стой има и още! – каза Ина и Изи веднага дойде.
- Следвайте тигровите райета. – прочете Изи на глас.
- Тигрови райета? Що за нещо? – зачуди се Ина. Цял ден се чудеха и се маеха и накрая Изи се сети, тоест видя го.
- Виж пътека! – каза тя и посочи през прозореца.
- Как пътека? За първи път ли виждаш пътека!? – каза Ина и се обърна. Сега вече разбра какво искаше да каже приятелката ѝ. Да имаше пътека, но по нея бяха нарисувани черно-бели райета.
- Значи следвайте тигровите райета означава да тръгнем по тази пътека – зачуди се Изи, но после се сети, че няма какво друго да значи.
- Но тя няма край – запротестира Ина и се загледа за краят на пътеката.
- Значи пътя ще е дълъг! Ела да си съберем багажа. – каза Изи и тръгна към мазето.
- Тук трябва да имам комплект за оцеляване. – каза тя и започна да търси в кутиите.
- И откъде имаш този комплект? – поинтересува се Ина.
- Еми, дълга история! Искаш ли да ти я разкажа? – отговори Изи.
- С удоволствие – отвърна й Ина.
- Всичко започна преди един век, когато пра, пра, пра-дядо ми е бил моряк. Всички моряци имали на кораба спасителни раници с неща за оцеляване. Един ден имало корабрукошение. Дядо ми оцелял и плувал до един остров. С помощта на комплекта за оцеляване той успял да оцелее ддд... Ето го! – каза Изи и така и не каза колко години е оцелял пра, пра, пра-дядо ѝ. Ина си помисли, че са два дни или нещо от сорта , но всъщност те били десет години. В комплекта за оцеляване имало следните неща:
Шише с вода, кутия с храни, които не се развалят, джобно ножче, одеяла, много дрехи и др. помощни средства за оцеляване.
- Много неща – учуди се Ина.
- Хайде да тръгваме - каза Изи когато беше готова с багажа. Тръгнаха по пътеката. Вървяха дълго, много дълго. Когато започна да се стъмва Изи и Ина взеха да търсят място, на което да разпънат палатката си. Накрая намериха място на една полянка от която залеза се виждаше прекрасно. Там на тази полянка Изи се зае да слага чисто новата бяло – розова палатка и извади бинтовете от раницата си. След като бинтовете бяха на земята Изи се отпусна, защото досега те ѝ бяха тежали много и сега като ги нямаше беше много по добре.
- Може да разпънем палатката тук. – предложи Ина.
- Това е чудесна идея! – каза Изи и се зае със задачата да разпъне палатката.
- Аз ще приготвя вечерята. – каза Ина и се зае със своята задача. След като и двете приключили със задачите си Изи запалила огън и двете седнаха да се сгреят. След това Ина сложи пред тях супа изглеждаща вкусна на вид. Наядоха се със божествената пилешка супа на Ина и се заели да приготвят одеялата за лягане.
- Лека нощ, Изи! – каза Ина.
- Лека нощ, Ина! – отвърна ѝ Изи и загаси огъня.