Сякаш усетило заплахата зайчето се обърна към храстите и веднага разкри скривалището им.
- Стой, не искаме да те нараним! – замоли зайчето Изи и стана права. Зайчето беше готово да си тръгва, но Изи не се отказа:
- Моля те! – замоли тя и потекоха сълзи от очите ѝ. Зайчето се обърна и леко се приближи.
- Да, да, точно така! – каза Изи и се наведе за да може зайчето да се покатери по ръцете ѝ. За нейна изненада то точно това направи. След като се настани удобно Изи се надигна и позволи на Гого и Ина да го погалят.
- Как да го кръстим? – попита Ина.
- Искам да е нещо с буквата ,,М‘‘. – каза Гого
- По-добре да е кратко. 4-5 букви. – отвърна Ина.
- Нещо като Мъфи. – събра идеите им в едно име Изи.
- Да страхотно е! – каза Ина и Гого кимна в знак на съгласие. Час по-късно децата вече бяха тръгнали. Ина вървеше най-отпред, като водеше всички. Гого и дишаше във врата, но Ина се опита тя да си остане най-отпред. Последна беше Изи. Тя вървеше малко по-назад от Гого, а Мъфи ходеше толкова близо да краката ѝ, че два пъти я препъна. По обяд децата седнаха на един голям пън за да се наядат и да си починат.
- Скуки, скуки – обади се Мъфи, докато Ина готвеше от божествената си пилешка супа.
- Какво, има Мъфи – попита я Изи.
- Скуки, скуки – отговори Мъфи. Не последва отговор. Мъфи си отвори устата за да го каже пак, но не успя, защото Изи вече тичаше към Ина и Гого.
- Ина, Гого, Ина, Гого – крещеше тя.
- Да, какво има? – попита Гого и стана от пъна. До сега беше седял и се беше греел на огъня. След малко дойде и Ина.
- Хора, мога да говоря с животни! – каза Изи, но първоначално Ина и Гого не ѝ повярваха.
- Хора, не ви лъжа – каза Изи.
- Знаеш ли, учителката ни в училище винаги казваше:
- ,, За всичко си има доказателство‘‘ – каза Гого.
- Да, и сега ти трябва да ни докажеш – каза Ина.
- Добре. – каза Изи и тръгна към мястото където беше оставила Мъфи. Ина и Гого вървяха плътно зад нея, но им беше трудно да се задържат така, защото от време на време Изи леко потичваше. Когато стигнаха Мъфи беше там, където Изи я беше оставила.
- Вижте – каза Изи и каза нещо звучащо точно като звуците, които издаваше Мъфи.
- Скуки, скуки – отговори ѝ Мъфи след броени секунди.
- Е, какво каза – полюбопитства Ина.
- Мъфи каза, че се радва, че сме го взели с нас – отговори като робот Изи. Ина и Гого се обърнаха към Мъфи и тя закима, че е казала точно това. Ина се усмихна.
- Изи, знаеш ли колко помощ ще ни донесе тази твоя дарба в мисията!? - каза Гого и се усмихна наред с усмивката на Ина. Изи им отвърна на усмивките, като показа искрящо белите си зъби. До края на деня Изи заговаряше всяко насекомо, което видеше по пътеката с целта да научи нещо полезно за пътят по напред или по точно за да се по изфука на Ина и Гого, че може да си говори с животните. А пък те, като не разбираха, че Изи и животното не си говорят за нищо интересно вярваха, че те обсъждат пътя напред. Така минаха последните няколко дни, а децата съвсем бяха изгубили представа за времето, като например колко е часа или коя дата сме и най-важното, че откакто Ина пристигна в дома ни Изи беше минало вече цял месец, а от родителите на Изи нямаше и следа…
А това никой не го знаеше?!