След коронясването на Гого като почетен крал на закачките децата пак се заеха с работата на сериозно.
- Сега е мой ред да кажа за моя факт - каза Ина.
- И защо пък да е твой ред – каза Гого като истински крал на закачките.
- Защото съм дама – отвърна на закачката му Ина. Гого кимна и зачака тя да започне да обяснява.
- Добре. Значи загадката съм ви я формулирала като текст по-ясен от самата загадка. Ето го и текста:
Когато си на път да умреш не се страхувай, а предприеми строги мерки как да се спасиш. Вие може да предприе- мете тези строги мерки като използвате… И тук вече Гого ще ни каже какъв е ценния предмет и как да го използваме – каза Ина и позволи на Гого да отиде отпред и да обясни за ценния предмет. Той стана и отиде на мястото, на което досега седеше Ина.
- Така аз разбрах, че този предмет е брошката. И напоследък виждам, че през последната изминала седмица Мъфи спи твърде много от нормалното – започна Гого и Изи го стрелна с такъв ужасяващ поглед наред с тъжния поглед на Мъфи. – И така аз разбрах, че благодарение на брошката – продължи той и Изи извади брошката от джоба си, която тази седмица беше при Изи, - Мъфи заспива заради нея.
- И какво като Мъфи заспива заради брошката?! – попита Изи.
- Еми явно брошката иска да ни каже, че където и да отидем Мъфи трябва да е с нас. И не предмета ще ни помогне…
- А Мъфи – довърши му изречението Ина.
- Добре разбрахме какво означават всички факти сега предполагам всички ние трябва да се опитаме да съберем тези факти в едно. – предложи Изи.
- Да, и който първи го формулира в едно той ще сложи край на мисленето на всички.
- Да и този, който първи се е сетил и е сложил край на мисленето на всички ще каже на всички какво е разбрал – добави Гого. Всички кимнаха и започнаха да се въртят в кръг да се чудят да се маят и всякакви други неща, които им помагаха в мисленето. Е може би се чудите кой се е сетил първи. Първо се опитайте да отгатнете и после прочетете кой е бил. Това беше Изи. Браво ако сте познали, а ако не след няколко година като препрочитате тази книга ви стискам палци да познаете.
- Сетих се – каза тя и започна да обяснява: