- Значи когато сме на косъм от смъртта като например ако срещнем леопард с брошката ще повикаме Мъфи, която ще ни помогне като приспи леопарда. И тогава ще разберем нещо. Сигурна съм.
- Добре, но става късно, да си лягаме, а утре ще осмислим това което каза Изи.
И така децата си легнаха. Мина малко време, но Изи не можеше да заспи. Понадигна се и се огледа. Ина спеше непробудно отстрани на нея, Гого леко похъркваше отстрани на Ина, а Мъфи беше от другата страна на Изи и от нея не се чуваше нито хъркане, нито измореното ѝ дишане. Мъфи изглеждаше като умряла, но Изи знаеше, че не е, защото ако беше умряла щеше да е с отворени очи и тя да го усети. Зарови из раницата си. Извади химикал и тефтер и започна да пише нещо. Когато свърши го прочете шепнейки за да се увери, че е добре формулирано. Беше написала това, което беше казала по рано. Този факт, който беше направила от трите факта, които тя заедно с Гого и Ина бяха размишлявали за да им дадат смисъл. Изи прибра тефтера си и легна опитвайки се да заспи. Мина половин час, а Изи още не беше заспала. Стана облече си якето, грабна раницата си и тръгна нанякъде. Нямаше точна дестинация, но реши, че една кратка разходка няма да ѝ навреди. Когато стигна краят на разходката измислен от нея тъкмо се канеше да се връща при Гого, Ина и Мъфи и тогава чу ръмжене.
- Рарарарарарар – ръмженето приближаваше и Изи сметна за добре да се скрие в един близък храст. Благодарение на зелената си униформа успя да застане там където можеше да вижда какво се случва на мястото, на което досега беше стояла. Най – накрая храстите се раздвижиха и от тях изскочи един разгневен леопард. Изи горе – долу се успокои, защото знаеше, че приятелите ѝ са далеч и няма опасност леопарда да стигне до тях. Но какво щеше да стане с нея? Дали леопарда щеше да я открие и да я изяде? Нищо не се знаеше. Тогава Изи усети нещо. Леопарда се казваше Рар и нямаше семейство. Родил се е сляп, но после е последвал инстинкта си и се отделил от семейството си. Беше решен да убие всеки изпречил се на пътя му. Изи се загледа в черните точки на Рар. Усети, че се е бил за да оцелява. Цялата му козина беше в кръв. Почти не си личаха някои от точките. Изи затаи дъх.
- Милия – прошепна тя и благодарение на добрият слух на Рар той разкри скривалището ѝ.
- ,,Край!!‘‘ – помисли си тя и в същия момент се сети за това, което беше написала в тефтера си. Нямаше време да го вади и да го чете, но думите се виждаха ясно в главата ѝ. Тя извади брошката от джоба си и започна да действа по същество.