Изи стисна брошката в шепите си и се замоли Мъфи да дойде. След по – малко от секунда Мъфи наистина изскочи от храстите. Животинчето тръгна направо към Рар.
-,,Какво прави?‘‘ – помисли си Изи. Мъфи най – накрая стигна Рар и го облиза по гърба. В същия миг леопарда се олюля, падна на пухкавата трева и се унесе. Изи официално беше спасена. Тя прибра брошката и излезе от храстите за да прегърне Мъфи. След големите благодарности Изи отиде при Рар. Той хъркаше ли, хъркаше и то така силно, че си личеше, че все още го боли от раздялата с семейството си!
-Милия – каза по силно Изи и погали Рар. Тогава какво стана?! Според Мъфи. НИЩО. Но за Изи стана нещо. Тя от самото докосване усети, че Рар не спи а само си лежи и хърка!
-Спокойно! Не се страхувай от мен! – каза Рар и Изи разбра всяка негова дума без изключение.
-Аз не се страхувам! – отговори Изи но не каза, че всъщност я е страх как е Рар.
-Трябва да ти кажа нещо важно – каза Рар. – Мъфи! Мъфи не трябва да е с теб там където отидеш! Прибери я някъде където да те изчака докато ти решиш, че мястото е безопасно! Мъфи е свързана с теб ако тя умре и ти умириш. Ако ти умреш и тя умира. Когато се увериш, че мястото е безопасно, без да казваш къде и за какво отиваш, а отиди да вземеш Мъфи от мястото, на което си я скрила! Помни думите ми Изабел! – В същия миг Рар се изпари в мрака толкова бързо, че беше по бързо и от половин мигване на окото на Изи.
-Ще помня думите ти Рар! – каза Изи въпреки, че никой не я чу. – Ще ги запомня до края на живота си!