На сутринта когато Изи се събуди осъзнала, че цялата е в драскотини от онзи храст, които се беше оказал трънлив. Тя се опита да ги прикрие пред Ина и Гого, но Ина веднага забеляза.
- Господи, Изи КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО??? – направо изкрещя Ина.
- Нищо – отговори Изи, но забеляза загрижеността на Ина в очите ѝ.
- Уф, добре случи се нещо - изохка тя и разказа на Гого и Ина всичко. От когато не можеше да заспи до тогава когато с Мъфи спяха целите в драскотини и кал.
- Значи ти наистина си преживяла това, което си написала – каза Гого. Изи кимна.
- Е и какво се случи накрая – попита Ина.
- ЧУ ИСТОРИЯТА!!! Заспахме целите в драскотини и кал с Мъфи – скара ѝ се Изи. Но после тя се осъзна: сега трябваше вече да се знае на къде да поемат.
- Хмммм – позамисли се Изи. Какво да правеше сега. Приятелите ѝ разчитаха на нея да им покаже пътя, защото единствено тя беше преживяла това, което беше написала. Оф как ѝ се искаше не точно тя да го беше преживяла. Точно тогава остра болка я проряза в главата. Болката беше непоносима затова Изи падна върху една купчина с листа.
- Изи, Изи какво има! Изи добре ли си? – Изи чу гласа на Ина, но той беше някъде далеч и почти не се чуваше. Накрая Изи нито не чуваше умолителните молби на Ина да се събуди, нито усещаше как Гого я разтръсква за да я събуди. Виждаше се само черно. Тя се по – надигна от мястото си и се огледа. Всичко беше черно и мрачно. Започна да върви напред, но нищо не ставаше. Нито се появи някаква страна земя, нито някой чужд глас ѝ заговори. Случи се едно. НИЩО. Накрая когато вече на Изи и умаляха крака-та черната картина започна да се размазва и пред нея излезе свят, който изглеждаше като свят на видеоигра (Ако трябва да сме точни приличаше на земята на minecraft [ [1]]). Изи отиде до най – близката къща и почука на вратата. Чу се леко скърцане и вратата се отвори. Там стоеше жена, която беше така омацана сякаш досега се е борила с чудовище от сметана.
- Влез! – каза жената. – Ние те очаквахме! – добави тя.
- ,,Ние‘‘? – помисли си Изи, но щом влезе разбра за какво говори жената: къщата беше излъскана и Изи се отказа от мисълта, че жената се е била с сметаново чудовище. На масата имаше мъж полу плешив, а до него две момиченца на около четири години, които се караха за купа сметана.
-,,Оф пак ли тази сметана‘‘ – помисли си ядосано Изи.
- О аз така и не се представих! Казвам се госпожица Сира, но можеш да ми викаш просто Сира. Това е мъжът ми господин Питър, а това са близначките ни Мия и Ния. Нямам проблем ако ги бъркате ние с Питър постоянно го правим. – представи цялото си семейство госпожа Сира.
- Аз се казвам Изабел Истанбулова, но можете да ми казвате Изи – представи се Изи.
- Добре Изи седни – каза жената. Изи я послуша и седна на стола срещу мъжа.
- Сега моята Сири ще ти разкаже защо си тук – каза Питър.
- Така, тук си за да ти дам това – каза Сири и подаде на Изи малко листче:
Ходи на запад
Пишело само това.
- ,,Ето го‘‘ – освести се Изи - ,,Насам трябва да тръгнем с Ина и Гого‘‘ – помисли си тя и в същия миг всичко започнало да се размазва и след минута всичко беше изчезнало.
- Сира, Питър, Ния, Мия моля ви не ме оставяйте трябва да ви питам нещо! – Изи се опита да изкрещи, но единственото което излезе от устата ѝ беше нещо като леко измърморена дума
,, Мкол‘‘. Тя отвори очи и видя Гого и Ина да са над нея. Отне ѝ минута да осъзнае къде е и после си спомни всичко.
- Трябва да тръгнем на запад – каза Изи, взе си нещата и тръгна на запад. Ина и Гого не осъзнаваха какво се случва, но вярваха на приятелката и, и по неин пример си взеха нещата и я последваха.